Спряла съм музиката, за да уча по испански,

а не уча от два часа насам, чета каквото попадне,

дошло ми е до гуша от всичко и от нищо

Нито ми се приказва, нито ми се мълчи повече.

Или не - създават ми се разговори, пълни

със светлина; колкото по-редки, толкова по-ценни.

В университета няма място за тях; а би

трябвало там да ги срещам.

Чете ми се поезия, както последното,

внезапно, стихийно влитане на Орлин Дянков.

Мисля си за една жена след десет години

и колко от момичето днес ще има в нея,

колко трябва да тъка и разтъкавам, докато

я създам.