Изскача ми оня Тедо в скайп, заявявайки, че има страшен проблем. Аз изтръпвам, готова да помагам онлайн с каквото мога, а се оказва, че мъката на младият ни дизайнер/ драскач/ майна е, че не може да подреди годишната си класация на албуми. Днес, една от хубавите случки на Коледа, е откриването на мАртиновия списък, който винаги ме вдъхновява да чуя неща, които никога не бих чула (и които в крайна сметка не чувам). Но важното е, че ме вдъхновява! В роука все още няма тема и след като профуча през благословените с памет за миналото чартове на ласт.фм за тази година, смятам да я пусна.
Критерият за подредба е хронологичен - което значи, че ще има музика, която ми е паднала отнякъде, и банди, които съм прослушала заради концертите им. Може би едно-две включвания от Валя, която ме е облъчвала с Glee, но не силно вероятни.
Концерти
Cherry Poppin' Daddies. Онзи ден си ги пуснах след десетина месеца мълчание и стопиха всичкия сняг по покрива на 280. Искам да се науча да танцувам суинг.
Kayno Yesno Slonce & Vatzaryan Duo. Пръв сблъсък с космичността на музиката им, всички седят на пода, омагьосани и обичащи. Не ни трябва електричество.
Kultur Shock. Ами, ЕБАТИ, бе, КОПЕЛЕ! След няколко изпуснати шанса, ето я Алекс баш пред сцената, препотена, прегракнала и пияна, без да е поела грам алкохол. Един от най-силните концерти ми въобще, дължащо се както на това колко луди и балкански са Култур Шок, толкова и на това от колко години чакам да ми падне шанс да ги видя. ЕБАСИ!
Guano Apes и Artery, лек. Не толкова силно, погледнато от дистанция, ама ебаси кефа на място. Силата на музиката на живо, о, да. А Сандра е шибан бог. Не богиня, бог. Като лъва и магарето.
Мощната печалба на Center на Battle of The Bands и роук-партито. А след тях...
Blind Guardian за втори път. Чудесното интервю на Иво с Ханзи. Емблематичният концерт, от който излязох насинена.
Riverside. Любимият ми пример, когато обяснявам защо е хубаво да прослушаш някой, просто защото ти идва наблизо. Пуснати три дни преди самия концерт, когато екстремно ми се наложи да пиша. Любов оттогава и насам. Ръченици и сълзи. Искам още концерти в "България"! Тангра, моля ви се.
Врани във Фенс. Да обяснявам колко са важни Врани, вече няма нужда. А акустичното свирене им отива безумно. След него с удоволствие преглъщам дори "Крушение" :P
На тотално противоположните координати - Cinderella & Mr. Big. Чакани ТОЛКОВА време! Такава детска любов, топъл глем, радост и увереността - важните неща просто не се променят. :)
Джулай на нашия плаж. Обичам. А сутринта, опушени от огън и цигари, пясък, полепнал от обич по нас, първите, използващи градския транспорт, само ние знаем. Smallman, посрещащи изгрева, и това е всичко, което имам да кажа.
Каварна, луд!!! Зверски добър репортаж, съвсем отговорно заявявам. Смесените най-добре ни се получават, както ще се уверите и от този за Спирит. От един-два по-горе също, ако сте чели внимателно.
1000 Mods & Center. Първият баш стоунър концерт у нас. История. Такава емоция и радост ня-ма. Само нас ни има. :) Не говоря много за най-важните събития, но няма и как. Има само безумното усещане за правилност, непосилна лекота на знанието, че това е мястото, времето и пространството, изхвърчали извън всякаква рационална подредба и забили се право в сърцето ти - тук трябва да съм. Да гледам, да слушам, да виждам, да снимам, да помня, да пиша, за да разкажа. Дори на един-единствен човек. Дори само на себе си. Тук трябва да съм.
Стига лирики, Pain of Salvation, които разлаяха роука. Hallelujah в края и чистота.
Alternative 4, които закриват сезона.
От горните репортажи не всички са мои, но всички са в роука, което всъщност е важното. :)
Албуми
Не непременно излезли тая година, но въртени до лудост, gonna turn up the volume till I can't even think. :)
Ministry Kultur на Kultur Shock, който се изтърколи незабелязано, но е доста готин всъщност. Нищо по-различно, леко овехтяло, все толкова палещо.
Let England Shake на нейно величество PJ Harvey. Силно одобрявам. Няма два еднакви албума, няма и един слаб. Подрежда се директно в лавицата с ценните неща.
Discreet Repeat на Iain Matthews и Broken Bells на... ами на Broken Bells. Чути по-скоро отгоре-отгоре (да се поправи), но продрали каквото докопат. Вървят и с The Blackwater Fever.
Въобще не смятам да обсъждам последниte Бялпитон, Black Stone Cherry и Guano Apes.
Somewhere Off Jazz Street се появяват в края на април. Вечери с чай и тишина. Топлина.
Out Of Myself на Riverside. По повод концерта, вече писах. Потъвам. Както и в Second Life Syndrome.
The Neverending Way of OrwarrioR - Orphaned Land. Така и не написах ревюто, затова заповядайте прекрасното такова на Миленски :) А по повод Orphaned Land - супер апокрифният дебют на къдрокоската Shlomit Levi, която пее с тях, тотално ме отвя и влюби.
One Second на Paradise Lost и A Deeper Kind of Slumber на Tiamat. Мрак.
The Devil Makes Three. Една от добрите находки. Благодаря. (:
Happiness на Hurts. Изключваме гадната хитовост на Wonderful Life, стъклен и прекрасен.
Northern Lights, които открих, пускайки highway blues в гугъл. (: Топло.
Depeche Mode, които започнаха със супер гениалните лафове на Калина и продължиха с наличието на Валя в ежедневието ми. Songs of Faith & Devotion и Playing The Angel.
Shiva In Exile съвсем набързо -да не се оставя недочуто. (: Както и Midas Fall.
Оказва се - една доста добра година.
0 коментара:
Публикуване на коментар