Последният пост за годината

ще гласи, че бе хубава година. Научих и плаках повече отпреди; беше по-трудно и по-вълнуващо. С неизбежния брой грешки и задължителните последствия; вселенският ред е в хармония.

Лошите неща - имах много музика, имам чувството, че не писах достатъчно за нея. Имам толкова любими хора, приятели и роднини, на които непрекъснато имам чувството, че не отделям достатъчно време. Прощавайте. Някои мисля, че загубих окончателно. Не четох достатъчно, макар поне да откривам необходимите ми неща и да ги започвам. Не работих достатъчно през лятото. Не пътувахме достатъчно. Карма остави жесток белег. Греших и наранявах прекалено много. Поправимо е.

Добрите неща -

• започнах да мисля в "ние" категории. Знаем какво и защо, почти сме сигурни как. (:
• свикнах с идеята, че мога да чета научни текстове и не по задължение.
• първият стаж бе далеч повече от поучителен; какво ще се случва нататък, въобще не знам.
• идеите ми за дипломна се роят като пчели... когато се роят. Много е опасно да сте наоколо, да знаете.
• започнах да готвя повече вкъщи (вкъщи в Студентски) - по-евтино и по-приятно е.
• цветята ми засега смело ме търпят и дори растат.
• с Деси станахме приятелки, а с Валенка станахме още по-добри. Запознах се с красотата на живота със съквартирантки, 24/7 и как да делиш малко пространство, с хора, които (за)обич(в)аш, не е никак страшно.
• говорих много повече с баща си.
• натрупах невъобразима бройка видове чай
• първото много-много жестоко пиянство; в списъка с добрите неща е, защото бе отметнато като случка и не.искам.да.се.случва.повече. Макар че съм откровено забавна (:
• взех разни важни хубави решения, остава да ги довърша.

Започвам последният ден на 2011 с плейлист, наблъскан с Clutch, The Company Band, Hermano и The Bakertone Group, със запазването на линка към току-що прочетената Ethnic Conflict And Accomodation In Post-Communist Estonia (още едно нещо, което нямаше да направя без теб). И с усмивка.