25.9.11

this ravenous feeling, taking me over

Колко малко трябва понякога.

Във фейсбук откривам клип на Румбата, свирещ Trains. А всеки, който е говорил повече от три пъти с мен и е достатъчно близък, за да е присъствал на алекс морнинг, знае, че Румбата, свирещ каквото и да е, но особено Trains и Poets of The Fall, е нещо много, много специално.

Има чудна изложба на Петър Станимиров с картини, вдъхновени от Стивън Кинг, която смятам да посетя в най-скоро време и то неведнъж.

Има и дълго, хубаво интервю с Ицо от Врани в роука.

Новият сезон на The Big Bang Theory тече и предвкусвам хубави неща, особено след като Приа изчезна.

Три дни и с М. яхваме влака към София, откъдето няма да мръдна в следващите два месеца и малко. Освен може би за рождения ден на Косето (:

В Студентски имам куп работа, включително да оправя документите за нанасяне, да запиша нов семестър в СУ, което ще ми отнеме минимум два часа и половината нервни клетки, да изкарам карти за БДЖ и градски транспорт, да намеря и купя нощна лампа и лавица за книги, да намеря място за нощната лампа и лавицата за книги, да намерим и купим, че и донесем хладилник до вкъщи, разбира се, да търсим място в стаята И за него. Ако все още е останало някакво място, да се сдобия с една-две по-големи саксии, семена за магданоз и босилек и смело да се опитам да ги отгледам. :) Това всичкото, правилно, Косе, бе изредено тук, за да не забравя нещо.

Освен това идва един много, много концертен и албумен октомври.