They keep on flashing, flashing by

The devil grins from ear to ear when he sees the hand he's dealt us

Points at your flaming hair and they're playing hide and seek

I can't breathe easy here less our trail's gone cold behind us

And in the John Mirror you stare at yourself grown old and weak

Есента започна под формата на циганско лято в един влак с една Тори и едни царевични момичета. Започна, когато спрях да държа прозорците си отворени 24/7 и се тръшна доволно вкъщи снощи, когато, лягайки, си метнах одеяло.

Най-гадният въпрос за приятелите ми, които учат навън, е "я, ама ти кога си дойде/ идваш?", следван от "а кога си заминаваш?". Когато времето между питането и втората дата е по-малко, отколкото между питането и първата, есента настъпва и се усмихва. Прокрадва се още през август, когато започнем да си носим връхни дрехи, ако ще стоим навън докъм 3 сутринта. И се хили широко, когато започнем да слагаме по още една-две в чантата, понеже все някой ще има нужда.

Есента започва и с изпращанията, ред по ред. Стефо към Франция, Дельо към Бремен, Жельо към Манчестър, Анито и Пешо към Принстън, малкия Тошко към Варна, ТУ, УНСС и УАСГ-ейци изчезват един по един, днес в Бургас бяхме останали аз, Румбата, Мимето и Нина.

Есента започва, когато сбирките 7.30 на телефоните имат нужда от конкретиката кой ще идва и кога, защото в Бургас сме прекалено малко хора. Отпразнуваме я, когато сме само четирима, изпивам последния летен коктейл, защото зимата е противопоказна за маргарити, и все още е достатъчно топло да се мотая по безсрамно къса пола, но не толкова, че хладът да не щипе. Натрупва се в малкото багаж, който събирам за София, протича между сгънатите за следващото лято рокли. Идва като нещо ново, хапещо дежа ву. Новата ми прическа, новата година, новите страхове.

Есента може да си гледа работата, защото в тойотата посред нощ няма нито сезони, нито часове извън "за фарове е/ не е за фарове". Отпечатъците на Late Goodbye ни преследват на всеки неработещ светофар, по пътя за кръста, между жандармерията и ремонтите на пътя, раздират ми сърцето на ивици и държат да бъдат споделени. Споделени са. Защото вие сте моите приятели. Ако нищо друго не е сигурно, това е. And we keep driving into the night, it's late goodbye, such a late goodbye. Доскоро.

Miss Impossible в слушалките и една хубава, хубава есен. Но не тази вечер. Тази вечер е за довиждане.